Забележителности

За идните след нас

Славейково школо

Чуваш ли глъчката? Бързат тревненските азбукарчета да влязат в Школото. Там, горе на чардака, даскал Петко приканва своите ученици да заемат местата си. Плахо пристъпваш в двора и се потапяш във времето на любознанието. Оглеждаш се! А едно дете те повежда нагоре и сяда до теб на чина. Показва ти как да напишеш с пръст твоята буква върху пясъка. Да потопиш пачето перо в мастилницата и да прочетеш, че и „Учениците имат должности". Внимавай! Бъди послушен в клас, за да не отнесеш черната табелка на наказанието или да усетиш болката от "фалагата". Часът свърши. Къде е детето, което те въведе в клас? Докато го търсиш, виждаш странни неща наоколо. Уж си в училище, а що щат тука толкова много часовници? Уж си в миналото, а виждаш картини не на кой да е, а на уникатният художник Димитър Казаков - Нерон.

А, детето ли? Къщата му е ей там, надолу по улицата. Иди и питай за него.

Райкова къща

Красота. Богат ще да е бил собственикът и. Търговец. Виж само каква къща строи за челядта си. „1846 зафащами на февруариа на 12 ден". Това е записал на една от колоните майсторът строител, за да увековечи съграденото от ръцете си. Ефирна, просторна, с широк чардак, върху който трополят 11-те деца на чорбаджи Никола. Видя ли първото легло в Трявна - истинска виенска придобивка? Пристъпи бавно нататък. Ще видиш и гостната. Красота, естетика и вкус от края на XIX и нач. на ХХв. Майсторлък и великолепие излъчват както тежкия резбован шкаф с барокови мотиви, тъй и резбованите мебели с позлата. Видя ли фудулските дрехи? (фудул - наперен) Ето, че и тревненката се е носила по европейската мода.

А, ти още търсиш детето от тревненското школо? Закъсня. Няма го вече и тук. Отдавна е завършило в Лайпциг и е станало първият професор по химия в България. Да! Това е родната къща на проф. Пенчо Николов Райков. Не къща, а дом - истински, български, тревненски дом.

Църквата „свети Архангел Михаил"

„1819 лето ...септември 1 започнахме основите на църквата що я подновихме и по-голяма направихме от първата..." Туй е записал в тефтера си летописецът поп Йовчо.

Преклони глава и влез. Така се влиза в храма. Не защото е вкопан в земята, но и защото страшни времена помни тази църква. Времена на кърджалии и даалии. Времена на пожарища и времена на съграждане от нищото. Преклони глава и влез. Вече стана част от вечността. Част от непреходния талант, сътворил великолепния иконостас и иконите към него, този, който е изваял онези страшни грифони, пазещи владиковия трон.

Излизаш от храма. Вдигаш очи и отново го виждаш. Едно дете. Спряло се и чака теб. Нарамило писаната си торбичка то се връща от училище, където е научило първият си урок по родолюбие от даскал Петко Славейков.

Тръгва си и с очи те подканя да го последваш.

Ангел-Кънчева къща

Малка дървена къщичка от началото на Х1Хв.

Качваш се бавно по скърцащата стълба. Надникваш вътре, а там под горящата свещ един младеж пише възвание „Към Българите", зовейки ги с думите: „Свобода, Правда. Народност". Пристъпяш плахо, а същият този младеж - виждаш го заедно с Апостола да ходи из Българско и създава революционни комитети и... изведнъж... Затваряш очи. Не, не гледай повече. Не гледай страшната гледка, в която двадесет и две годишният Ангел Кънчев слага край на живота си, за да не попадне в ръцете на турците. Краят на един младеж, обрекъл краткия си живот на свободата на България.

Това е то историята българска. Изпълнена не само с величие на таланти, но и с героизъм и саможертва. Ела, седни до каменната чешма на Стария площад с часовника. Пийни малко вода. Дай ръка и нека да минем заедно по ГЪРБАВИЯ мост, който „архитектун" Димитър Сергюв е съградил в лето 1844, за да го направи мост между два свята. Вървим по калдъръмената улица. Защо премрежваш очите си? Сякаш слънцето е слязло от небето и е застанало пред теб. Не едно, а две слънца греят от

Даскаловата къща

Не едно, а две сърца изгарят от любов по чорбаджийската щерка. Облог за майсторлък сторили калфа и майстор. От кой таван в къщата ще изгрее по-ярко, по-парещо слънце. Чуваш ли ги? По цял ден тракат и глави навън не показват. Цели шест месеца. Само Манка, хаджи Христовата щерка, търчи по чардака водица да им занесе и леко да прошушне на своя любим Иван що е решил да дяла майстор Димитър.

Димитровден е. Ела, да чуем тежката дума на еснафа резбаро-дюлгерски. Гледат майсторите, умуват. Кого от двамата да нарекат „башмайстор". И отсичат! Нека Иван Бочуковеца вземе момата, а Димитър Ошанеца с гордост да носи червения пояс - знак на майсторлък. Ех, не само слънца, но и колко царственост има в тази къща. Дойдеш ли веднъж, все се връщаш да разбереш, право ли са отсъдили майсторите и все нещичко ново намираш в таваните.

Тръгваш, а зад гърба си оставяш и „Тревненската колона" - поклонът на днешните резбари пред майсторството на дедите им, сторили шедьоври на възрожденското ни изкуство.

Тръгваш отново по калдъръма и ето на - виждаш я.

Славейкова къща

Стои там горе до малкото си прозорче Ирина и чака. Чака да се завърне Петко Славейков с тежкия си, пълен с книги сандък от Цариград. Чака, а наоколо й деветте деца.

Малка бедна къщичката на големи хора - по дух, по дела. И всичките диря за България оставят след себе си. Я министър на просвещението, или на правосъдието или пък... Пристъпяш плахо. Пазиш тишина. Виж как през годините, седнал и прегърнал тежкия си бастун, реди Пенчо Славейков своята поема „Кървава песен". Същата, за която поетът е номиниран за Нобелова награда през 1912 г.

Как да не се поклониш доземи на величието на духа.

Музей на иконата

Същият този дух, воден от родолюбиви и чисто човешки добродетели, умее и да дарява, без да иска нещо в замяна. Тук, над града ни, сгушен между вековни дървета се издига Параклиса. Построен по волята на царица Йоанна в близост до Детския санаториум. Едно магическо и вълшебно място. Идеш ли там, ще усетиш града в нозете си. А ангелогласния Йоан Кукузел ще ти пее, докато се дивиш на 160 икони, представящи таланта на всичките шест зографски тревненски фамилии.

До таланта пък на съвременния творец можеш да се докоснеш, щом се потопиш в богатството на тревненски галерии. Галерии от времена, от светове, от хора.

Не ми казвай, че си се уморил - от ходене, от преживени емоции. Искам още нещо да ти покажа. Той е свързан с града ни и е станал част от битието на всеки един тревненец. Когато дойде Благовещение, започваме да ходим до къщата му, за да проверим дали е дошъл. Дали се е върнал у дома. Щъркелът. Нашата надежда и вяра за пролет, за живот. Къщата му е ей там, върху комина на старата баня. И знаеш ли, сякаш това никак не е случайно. Щъркелът е станал мост между различни култури, хора, светове. Говоря ти така, защото.... само ако знаеш какво има в тази Баня!? Има нещо толкова нетипично за Трявна и същевременно толкова тревненско.

Няма как да не влезеш вътре, воден от любопитството си. А и - ето го, то е там и пак те чака. Детето. Дай му ръка и щом го направиш - политаш като вихър из света на Азия и Африка. А детето? Виждаш го из Непал, Индия, Китай, с тибетските монаси да говори за философията на живота и с времето да трупа години и мъдрост, а куфарите му се пълнят с безценни богатства. Тях именно порасналият вече Златко Паунов завещава на своя град, за да ни напомнят винаги, че целият свят е наш дом и в него има място за всички ни - без разлика от пол, раса, религия.