Изкуства и занаяти

• 
• 

И се стори... хубост

Старата тревненска школа. Тази, която води началото си от седемнадесето столетие. Тази, която прави камъка да топли, дървото да оживява, а иконите да бъдат истински наши застъпници пред Бога. За да направи това ръката тревненска, то човекът трябва да носи в душата си въображение и смиреност, търпение и вяра. С камък и дърво изобилства този край.

Дърворезба

Тук златните ръце на марангозите (резбарите) извайват красиви хурки за своите изгори, дълбаят бастунчетата на старите си родители и красят кавала, за да свири той по-нежно и събира стадата им. Тук дървото лети като птица, разцъфва като цвете, а драконите пазят тайнственото кътче в храма.

Иконопис

Греят иконите. Греят, защото със злато ги пишат зографите. Виждаш ли как изпод пръстите им се очертава благият образ на Светата Божия майка с нейното чедо. Рисуват зографите, а душата им моли за милост и благословия, за да станат иконите пазители на дома, на децата им.

Ето ги старите „капаклии" иконички, закътани в най-съкровеното кътче на българския дом. Виждаш ли как свети кандилцето а, коленичила, българката зове Божията милост. А другите, „царски икони", трябва да ги видиш с очите си, за да разбереш защо ги наричат така.

Архитектура

Трявна. Едно малко кътче българска земя, запазило силата и обаянието на българския дух и култура.

Накипрени като градски кокони, от двете страни на калдъръмената улица стоят старите тревненски двукатни къщи една от друга по-гиздави, сгушени в тишината на Балкана. Целите издокарани в бели премени, гордо държат на плещите си тежкия каменен покрив. А под него, срамежливо надничат от еркерите високите прозорци с причудливите като вити гайтани „тревненски вежди". И те ти намигат. Закачливо те подканят да им погостуваш и, може би, точно на теб да разкрият тайните от историята си.

Тук, в моя град, всичко наоколо е живо - изпълнено с мисъл и душа. Жив е камъкът, живо е дървото, жива е връзката на човека с Бога.

Майсторлъци и мераци

Тук можеш да си обуеш цървули, които току-що пред теб са съшили. Да препашеш кожено коланче на тънкото кръстче на любимата. Да си купиш медно джезве за твоето шербетлия "кааве".

Когато дойдеш в моя град, ще можеш и сам бижу или украса за своя дом да си направиш. Порисувай върху стъклото и керамиката и отнеси скъпия спомен в сърцето си. Ела, пък може и в тревненска носия да се натъкмиш. Обул тежки потури, да седнеш на прага на тревненския дом и като стар чорбаджия да отброяваш зърната от броеницата си.

За традицията и за ръката тревненска

Ех, какво ли няма в моя град, но най-важна е тук ръката тревненска. Тази, която съживява, одухотворява, създава уют, носи силата и таланта си от векове. И предават старите занаята си на идните след тях. И разнасят новите майстори от Художественото училище таланта и непреходността на тревненската школа по цяло българско и зад граница. Работят те в малките си дюкянчета. Виж ги! Наведени над своите творения са забравили реалността. Само ти можеш да ги откъснеш от работата им и да им заговориш за нея. Да споделиш мисли за времето, за града, за хората, и след като се пошегувате за истинските неща в живота, всеки отново ще поеме по пътя си.