Съвсем малко ни беше необходимо, за да окачествим планираната набързо разходка като очарователна: ранен следобед през късен септември, горска пътека, току покрита с есенна шума, и няколко позиции, предоставящи сумарен изглед към Тревненския Балкан и заобикалящите го местности.

Денят напредваше, а предвиденият дъжд така и не предприе активно действие. Изчакващата позиция далеч не ни беше по вкуса и затова в един от последните възможни моменти просто групово установихме, че няма как да завали. Необходима ни беше приятна пътека, която в двете посоки да ни отнеме няколко часа, и до чието начало лесно бихме могли да достигнем с кола.

Малко по-късно установихме на практика, че екопътека Бъзовец предлага идеалните пропорции на изкачване, спускане, места за пикник и брой позиции с гледка от екзистенциално значение. Общо целият маршрут ни отне 3 часа със съвсем спокойно темпо и достатъчни по количество и продължителност почивки.

Както споменах по-горе, до началото на пътеката стигнахме с кола. По-точно казано става дума за разклона за село Кръстец и хижа/горски дом (можете да използвате наименованието, което усещате по-близко до себе си) Българка. Изходен пункт за екопътека Бъзовец би могла да бъде и ж.п. гара Бъзовец: http://www.tryavna.eu/bazovets.html

Пътеката е маркираната и табелите по нея изобилстват, така че лутането не беше на дневен ред. Започнахме с по-близката цел – връх Кръстец (1007 м.) и изграденият в скала параклис "Св. Иван Рилски", построен на мястото, където мощите на светеца са престояли 7 дни по пътя си от София към Велико Търново през 1195 г.

Местността около самия връх разполага с няколко на брой дървени маси с пейки, както и обособени места за палене на огън. Между две от масите е изградена и средновековна ограда, която има възвишената цел да не разстройва интимността на отделните компании.

След кратка почивка, която включваше покоряването на връх Кръстец, продължихме по пътя надолу или казано по-конкретно – към ж.п. гара Бъзовец. Още в самото начало се откри и панорамна пролука, която не бихме могли да пропуснем.

Разстоянието до гарата продължи по отрупаната с борови иглички пътека, която на няколко пъти бе пресечена от асфалтирания път. Малко преди ж.п. гара Бъзовец достигнахме и до параклис "Св. София, Вяра, Надежда и Любов", който разполага с градинка, способна да възнагради малките членове на групата за положените планински усилия, както и да приобщи по-възрастните към замисъла на детството.

След прелеза гарата остава вдясно, а нашият път продължава наляво по съвсем забележимата горска пътека. Малко след това следва кръстопът, чиито разклонения малко по-късно, разбира се, се събират, но пък сме чували че по-стръмните пътеки винаги си заслужават повече и затова избрахме видния наклон нагоре!

До връх Бъзовец следвахме едноименните табели, като по пътя последователно преминахме през 3 панорамни позиции, две от които снабдени с необходимата горска мебел – разположени съответно на върховете Малък и Голям Чукар.

Връх Бъзовец (897 м.) е оборудван със заслон, чиито цели могат да бъдат обобщени около думата "грил", както и с 4 табели, описващи нагледно наименованията на върховете, които са част от гледката в четирите посоки от върха. Изгледът е леко променен заради порасналите предимно иглолистни дървета, но пък върховете си остават напълно различими, дори и с необходимостта от леко поклащане в ханша.

Следвайки табелите, продължихме към крайната точка от маршрута – панорамната тераса с наименованието "Стената". През съвсем тясна пътека достигнахме до наглед затънтената позиция, която пък ни разкри обширната гледка към Тревненския Балкан и Северна България.

Пейката над Стената се оказа идеален пункт за следобедно похапване, след което поехме обратно към колата. Връщайки се по пътя, между натрупаните трайни спомени прехвърляхме наум кои върхове, съзрени преди малко в далечината, ще включим в следващия тревненскопланински план.

Георги В.