Голямата награда

Магдалена Андреева

Въведение в стоицизма

това мълчание
напомня тишина след бедствие

защита
свита на кълбо
като обратен порив
към утробата

изглежда
сякаш вечността
не би си позволила
ново раждане

отказана е златната покана
на всяко любопитство
страданието
също е отказано

единствено далеч от изток
намекнато зад облаците
слънце
едва-едва разрежда невъзможното
като усмивка само
с крайчеца на устните



Втора награда

Владислав Христов

Следващият кон

вървяхме по опразнената улица
през една от онези призрачни недели
в които мъглата смесва
живите и неживите обекти
стисках с все сила ръката ти
така конярът стиска
повода на коня
по пътя към кланицата
когато всичко приключи
ръката му е свободна и лека
с нея той погалва следващия кон
преди да го отведе



Трета награда

Илиян Любомиров

Кулата с часовника

малката стрелка
реже времето
на тънко
като млада жена
която се старае
да направи добро
впечатление
голямата стрелка
е вече на години
няма търпение
дялка на едро
знае
както и да го накълца
мъжът й няма
да забележи
 

Трета награда

Андрей Андреев

Залез

Кон спънат. Залез над реката.
Ливада, вчера окосена.
По-бяла пред нощта луната.
А планината – по-зелена.
И всички те едно и също
ме питат, докато заспивам:
дали отнякъде се връщам,
или нанякъде отивам!
А цял живот това съм правил.
Завръщах се и заминавах.
Какво ли тука съм забравил?
Какво ли другаде спасявах?
Животът – къса, тънка нишка,
с добро и зло и в мен се вглежда –
за посрещачите с въздишка,
за изпращачите – с надежда.
И аз не питах накъде ли
съдбата път ще ми посочи
и под небета странно бели
ще виждам две надгробни плочи,
ще чувам стръвно да изтича
в мен времето ми отредено –
и върнал се, да коленича
до камък в нощите студени.
И времето – едно и също,
да питам, докато заспивам:
завинаги ли тук се връщам,
завинаги ли си отивам?